ЯгоДИ(Й)!
Когато шефът обяви, че планира тиймбилдинг, настъпва еуфория. Когато след това не каже нищо повече, емоцията се замества от лек смут.
На мач ли ще ни води? Възможно е.
Рокли ли да подготвим, бански или пък екипировка за катерене?
Това мълчание предвещаваше струпване на препълнени куфари, грижовно запълнени от нежната част от офиса.
Хората казват, че когато шефът ти крие нещо, има три варианта за развой.
Или крие нещо много готино.
Или нещо много гадно.
Или нищо не е планирал.
В нашия случай беше първото.
Малко преди тръгването разбрахме, че ще ходим в с. Бачево. Ще хващаме гората. Започна трескаво проучване в офиса, браузъри се отваряха и затваряха. Видяхме мястото – Русалиите, някои от „стопаните“ – кончетата, както и допълнителният бонус – беседката. Чудесно, там сме.
По време на пътуването разбрахме още нещо. Ще правим сладко от ягоди. Шефът си е шеф-винаги ни намира работа :D Но този път беше сладко – дори буквално.
Накратко. Яздихме коне под дъжда, ядохме домашно сиренце, научихме папагалите да казват имената ни, изстудявахме си виното в близкото поточе, запознахме се с пуяка Никифор и брахме диви ягоди. Направихме невероятно сладко и се смяхме много.
Запознахме се с кончетата Фешън, Сияна, Салвадор, Луничка и Фелисити, даже им давахме морков. Да ме извиняват тези, които пропуснах.
Слави – нашият криейтив директор, ни уведоми, че котката Таласъмчо (която е по-долу) може да бъде наричана и Призрачко, защото имената са от едно семантично гнездо. Този факт се запечата в съзнанието ни, благодарим за което.
Много фирми си имат креативни директори, но нашият си е направо диригент на креативността.
Няма да издам колегите, които изпълняваха рисковани акробатични номера в ресторанта, нито пък онези, които проспаха единия ден, защото бяха обхванати от необясними пристъпи на главоболие.
Сладко ни се получи, откъдето и да го погледнеш.
Не знаем къде ще ходим следващия път, нито кога. Шефът нещо мълчи…
Bulgarian