Как разбирате, че трябва да отидете на тиймбилдинг?
В науката няма единно мнение кога един колектив трябва да отиде на тиймбилдинг. Същото е като с ребрандирането или смяната на логото на една компания. Няма проучване, което да ви каже, че: „Да, време е да си смените логото.“ Опитните професионалисти обаче знаят точно кога трябва да се случи. Е, сред нас има няколко опитни тиймбилдинг специалисти. Един ден един от тях каза: „Време е.“ Хората, които бяха във фирмата от 8 години, казаха: „Късно е.“ Тези, които бяхме тук от около година-две, казахме: „Добре е.“ А най-най-новите колеги, направо младежи: „Ох, къде ще ходим с тези чичковци и лели.“ За съжаление, така е вече в рекламните агенции. На младежите им се налага да общуват с доста по-възрастни себеподобни. Професията ни вече не е нова, въпреки че някои хора твърдят, че това е най-старата професия… след професията на ловеца.
Как да измислим какво да правим на тиймбилдинг?
Много хора си мислят, че на тиймбилдинг се правят задължително две неща. Напиване и сближаване. В различна степен, в зависимост от качеството на употребявания алкохол. В общи линии целта е ясна. Да се срещнем извън офиса и да видим кой какъв човек, а не какъв колега е. Често се получава изненадата най-тихият и затворен в офиса да е пръв на дансинга или на игрите с надпиване. Често след тиймбилдинг уважението към колегата, изпил повече от теб, е по-голямо от уважението към колегата, който работи повече от теб. Случва се. Но ние не правим такива неща. Защото вече толкова сме ги правили, че са ни скучни. Затова решихме да измислим нещо полезно. Да плетем пуловери или да правим сладко. Нали се сещате. Когато правиш нещо толкова тривиално, нещо, което са го правили бабите ти, може да стане много смешно. И понеже не намерихме истински китайски мохерни прежди, а все още по борсите имаше ягоди, решихме, че ще правим сладко от ягоди.
По време на пътуването разбрахме още нещо. Ще правим сладко от ягоди. Шефът си е шеф-винаги ни намира работа :D Но този път беше сладко – дори буквално.
Накратко. Яздихме коне под дъжда, ядохме домашно сиренце, научихме папагалите да казват имената ни, изстудявахме си виното в близкото поточе, запознахме се с пуяка Никифор и брахме диви ягоди. Направихме невероятно сладко и се смяхме много.
Запознахме се с кончетата Фешън, Сияна, Салвадор, Луничка и Фелисити, даже им давахме морков. Да ме извиняват тези, които пропуснах.
Слави – нашият криейтив директор, ни уведоми, че котката Таласъмчо (която е по-долу) може да бъде наричана и Призрачко, защото имената са от едно семантично гнездо. Този факт се запечата в съзнанието ни, благодарим за което.
Много фирми си имат креативни директори, но нашият си е направо диригент на креативността.
Няма да издам колегите, които изпълняваха рисковани акробатични номера в ресторанта, нито пък онези, които проспаха единия ден, защото бяха обхванати от необясними пристъпи на главоболие.
Сладко ни се получи, откъдето и да го погледнеш.
Не знаем къде ще ходим следващия път, нито кога. Шефът нещо мълчи…
Bulgarian